🌷 Симпатични чабати с квас - пролетна феерия с пурпурна пшеница

 

Чабатите са сред любимите ми хлебчета - обожавам да ги приготвям! Тестото е нежно и ефирно, носи удоволствие човек да го работи с него...  

Чабатата (от италиански ciabatta, в превод „пантоф“) е създадена през 1982 г. от италианския пекар Арналдо Кавалари в град Адрия, регион Венето, Италия. Кавалари искал да създаде италиански хляб, който да се конкурира с така популярната френска багета. И така се появява чабатата - хлебче, което прилича на пантоф, с хрупкава кора и мека, въздушна среда. За направата на чабати е необходимо подходящо брашно с висок протеин, а тестото често е с висока хидратация. Чабатите имат и своята характерна структура - въздушна и с големи алвеоли. 

И не на последно място, тези хлебчета са  перфектни за сандвичи, за намазване с вкусна разядка или просто компания на вкусно и домашно сготвено ястие. 

Ето как направих тези чабатки и какво използвах за тестото: 

400 г брашно (тук комбинация от 320 г Евамел екстра и 80 г прясно смляна пурпурна пшеница)

80 г твърд квас 50% хидратация

360 г вода

8 г сол 

В късния следобяд стартирах с автолиза* с 330 г от водата. 

След 1 час добавих кваса, а след 30 минути солта и след няколко минути започнах да добавям и останалите 30 г вода.

Месих машинно до глутенов прозорец**.

Направих през 30 минути разтягане в 4-те посоки, ламиниране и 2 броя вътрешни сгъвания, а след 2-рото сгъване прибрах тестото в хладилника за 10 часа. 

На сутринта тестото постоя за 2 часа на стайна температура, а след това върху набрашнен плот нарязах много внимателно на 6 бр. чабати и поставих върху лен (т.нар. couche, но и по-дебела памучна кърпа ще свърши работа или хартия за печене в краен случай - тук можете да видите оформени и поставени за втасване чабати) за малко повече за час преди изпичане.

Пекох под капак за 27 минути на 240°С и за 3 минути без капака в предварително загрята фурна. 

Да направим още чабати? Заповядайте да разгледате още предложения тук! 

Бележки: 

*автолиза: смесване на брашното и водата (съвсем кратко месене, докато няма сухи участъци брашно). Автолизата спомага да се хидратира тестото и развие глутеновата мрежа, както и улеснява месенето. 

**глутенов прозорец: техника, която използваме, за да разберем дали тестото е добре измесено (това се прави по време на месене) - изтегляме от тестото малка част във въздуха и разпуваме на правоъгълник, ако тестото се къса, е необходимо още месене, ако се разпъва, гладко е, прозира (точно като прозорец), значи е измесено и готово. 

---

Всеки хляб е урок!
The Loafmakery | Hristina Kutevski