Моите първи хлябове с квас

Когато започнах да се уча на хляб с квас 

Когато бях начинаещ хоби пекар, на първо място бях голям ентусиаст. Много желание, много малко опит ... — това изниква в паметта ми. 

Ако трябва да го опиша накратко — сякаш пътуване в тъмен тунел, без да знам какво ще ме очаква в края на тунела... Ще се получи ли хлябът или не? 

Като всяко начало и моето с кваса беше интересно. Нямаше литература на български език, нямаше и много информация. Помогна ми четенето в мрежата, основно на английски, книги, любимата група във Facebook, Instagram постове ... 

Беше ми любопитно как са правили квас хората едно време, опитвах се да търся информация. Дойде малко такава от баща ми, който, докато аз се лутах с кваса, се опитваше да направи нахутена закваска за кисело мляко... — баба му отглеждала квас: „Беше в кухнята, в ъгъла зад вратата, до печката, и като минеш покрай него — имаше един мирис...“ Не помни как точно го е отглеждала — бил е дете, но разказаното, спомените...  ми дадоха и стимул ... 

Купих си пакет пълнозърнесто брашно и с него опитах да захвана квас. От първия път не се получи — по-скоро аз реших, че не се е получило. Сега, гледайки назад, знам, че е трябвало да продължа да храня сместта от вода и брашно, а не да очаквам, че на третия ден ще имам готов квас... И така — получи се от втория път и със същото брашно, но с постоянство в захранването и наблюдаване какво се случваше. После започнах сериозно да експериментирам — бял, пълнозърнест, ръжен, твърд бял... Нали така човек се учи.

И хлябът не се получи от първите опити. Хлябът започна да се получава с времето, с опитването, с наблюдаване на тестото, ферментацията, с лутането, с четенето, с грижата за кваса и  осъзнатото месене — от това да начертая в мислите си какво искам да направя и получа като резултат, през воденето на записки, личния ми анализ и до това дали у дома са доволни от хляба, който съм им поднесла. 

Убедих се, че нямам магическа пръчка — има осъзнато месене!   "Забъркваш там и то си става" при мен не работи точно така. И три песни да изпея на тестото — отново не се получаваше. Изисква  четене, осъзнато месене и търпение — както при всяко друго хоби или начинание! 

Първият хляб (че и със семена... ) 

И като всеки начинаещ и ентусиаст, минах през онези въпроси - Това бурканче трябва ли ми? А каква тенджера? Така ли да пека? Какво брашно? Колко брашно? А шпатула (тази не ми харесва, ще си купя нова...)?  Нали така правят например и хората, които обичат риболова - имат всякакви въдици, такъми и др. 

Квасен арсенал

За мен всеки хляб е урок... Това е нещото, което ме води. И до ден днешен не спирам да се уча и да търся — с всяко тесто, с всеки хляб, с всяка ситуация ...

Събрах колекция от снимки на хлябовете ми от 2019 г. В обобщение — пътуване през опити,  грешки, учене и желание: не добре развита среда, нестабилен квас, недостатъчна ферментация, проличава и слабото умение за боравене с тестото, понякога успех, по-често неуспех, но всеки път с много желание: 

Багети, бял хляб, ръжен хляб

 

Пълнозърнест хляб с квас 

Хлебчета

Бял хляб 

Хляб с квас и лимец

Опит за багети с ръжен квас

Тостерен хляб с квас

Тесто за пица, недобра ферментация като цяло 

Недовтасал хляб 

Хляб с квас, активен въглен и сушени мариновани домати 

Тостерен хляб с квас и сок от морков в тестото вместо вода 

Хляб с квас и активен въглен 

 Бял хляб

Всяко начало е лутане, но човек не трябва да се отказва, от кваса или от всяко друго нещо, което го влече. Всички сме тръгнали от началото, някой по-бързо, други — по-бавно.  Просто няма по-хубав хляб от приготвения у дома хляб ...  С две думи: 

Не спирайте да месите! :) 

---

Всеки хляб е урок.

The Loafmakery | Hristina Kutevski