Когато започнах да се уча: моите първи хлябове с квас

декември 02, 2023

Когато започнах да се уча: моите първи хлябове с квас

Всеки хляб е урок!

Квасът ме грабна от първия миг - така, както някого го грабва рисуването, друг - плетенето, трети - бягането или риболовът. Квасът и хлябът с квас са предизвикателство, което заинтригува, увлича и... не те пуска. Красотата на един квасен хляб не е само външна - меката средичка е толкова примамваща, че трудно се описва с думи, а специфичният вкус не може да бъде объркан с нищо друго. Зад външния вид и вкуса обаче стоят опит, стремеж към все по-добър хляб, по-богат аромат и нови висини.

Когато бях начинаещ хоби пекар (2018 г.), кипях от ентусиазъм. Имах огромно желание, но твърде малко опит (трябва да вметна, че нямах предходен опит с месенето). Ако трябва да го опиша накратко - това сякаш бе (и все още имам такива моменти!) пътуване в тъмен тунел, без да знам какво ще ме очаква в края му: ще се получи ли хлябът, или не?

Затова реших да създам и блога The Loafmakery. Дълго се колебаех, но накрая разбрах, че искам това да бъде мястото, където не просто показвам какво съм направила или изпекла, а споделям защо, как и през какво съм минала. Ако чрез това успея да бъда помощ, ориентир или стимул за някой, който е бил "грабнат" от кваса така, както бях аз - значи всичко си е заслужавало. Ще съм оставила следа.

Като всяко начало, и моето с кваса си беше съвсем начало - интересно и увличащо. Тогава нямаше литература на български език, нямаше и много информация. Дори квас не беше нещо модерно... Помогна ми четенето - основно на английски, книги, любимата група Страст с квас (и всички квасени колеги там) във Facebook, Instagram и месенето и опитите у дома.

Започнах да се уча на квас заради здравословна ситуация у дома със сина ми, един вирус и една диета. Впоследствие тласък на това даде и една друга здравословна ситуация със съпруга ми. Исках вкъщи да консумираме добър хляб. Преди да меся с квас купувахме понякога царевичен квасен хляб от магазини "ДАР" (не се сещам кой го произвеждаше, но беше една малка "тухличка", увита в хартиена опаковка).

Спомням си как се заговорихме с баща ми по темата. Беше ми любопитно как хората едно време са правили квас и се опитвах да намеря информация. Той ми разказа за прабаба ми, която е отглеждала квас в едно малко северозападно селце: "Беше в кухнята, в ъгъла зад вратата, до печката. Като минеш покрай него, се носеше специфичен мирис... ". Баща ми не помни подробности, защото е бил дете, но разказаното и спомените му ми дадоха огромен стимул...

Купих си пакет пълнозърнесто брашно (тогава на Арчар) и с него опитах да захвана квас. От първия път не се получи - по-скоро аз реших, че не се е получило. Сега, гледайки назад, знам, че е трябвало да продължа да храня сместа от вода и брашно, а не да очаквам, че на третия ден ще имам готов квас... И така - получи се от втория път и със същото брашно, но с постоянство в захранването и наблюдаване какво се случваше. После започнах сериозно да експериментирам - твърд квас, бял, пълнозърнест, ръжен, ... Купих си бяло брашно на Балван, бяло брашно на Екосем, започнах да се уча - брашна, вода, топлина, в какво да пека...

Първият ми хляб с квас (дори е със семена)

И хлябът не се получи от първите опити. Хлябът започна да се получава с времето, с месенето, с опитването, с наблюдаване на тестото (аз буквално се учех на тесто) и как върви ферментацията, с лутането, с четенето, с грижата за кваса и осъзнатото месене - от това да начертая в мислите си какво искам да направя и получа като резултат, през воденето на записки, личния ми анализ и дали у дома са доволни от хляба, който съм им поднесла.

Квасен инвентар

Квасеният инвентар също растеше (и сега има по някоя и друга нова добавка... ) - нямаше как това да не се случи. Ходи ли рибар за риба без въдица и такъми?

Събрах малко квасени спомени в снимки - някои от хлябовете ми от началния ми квасен период. И аз не съм се родила научена да меся с квас. Дори смея да кажа, че едни се учат бързо, други се участ по-бавно, а това не ни дели на добри или лоши. Всеки върви по своя път - едно пътуване през опити, грешки, учене и желание.