Моите първи хлябове с квас

декември 02, 2023

Моите първи хлябове с квас

Когато започнах да се уча на хляб с квас

Квасът ме грабна от първия миг. Така както някои ги грабва рисуването, плетенето, бягането или риболовът. Квасът и хлябът с квас са предизвикателство, което заинтригува, увлича и не те пуска. Красотата на хляба с квас не е само външна - красивата средичка е толкова примамваща, че трудно се описва с думи. А зад външния вид и вкуса стоят опит, стремеж към все по-добър хляб, по-богат аромат, по-наситен вкус и нови висини.

Когато бях начинаещ хоби пекар, на първо място бях голям ентусиаст. Много желание, много малко опит... Ако трябва да го опиша накратко - сякаш пътуване в тъмен тунел, без да знам какво ще ме очаква в края на тунела... Ще се получи ли хлябът или не?

Като всяко начало и моето с кваса беше интересно. Нямаше литература на български език, нямаше и много информация. Помогна ми четенето в мрежата, основно на английски, книги, любимата група във Facebook, Instagram постове...

Беше ми любопитно как са правили квас хората едно време, опитвах се да търся информация. Дойде малко такава от баща ми, който, докато аз се лутах с кваса, се опитваше да направи нахутена закваска за кисело мляко... - баба му отглеждала квас: „Беше в кухнята, в ъгъла зад вратата, до печката, и като минеш покрай него - имаше един мирис... "Не помни как точно го е отглеждала" бил е дете, но разказаното, спомените... ми дадоха и стимул.

Купих си пакет пълнозърнесто брашно и с него опитах да захвана квас. От първия път не се получи - по-скоро аз реших, че не се е получило. Сега, гледайки назад, знам, че е трябвало да продължа да храня сместа от вода и брашно, а не да очаквам, че на третия ден ще имам готов квас... И така - получи се от втория път и със същото брашно, но с постоянство в захранването и наблюдаване какво се случваше. После започнах сериозно да експериментирам - бял, пълнозърнест, ръжен, твърд бял... Нали така човек се учи.

И хлябът не се получи от първите опити. Хлябът започна да се получава с времето, с опитването, с наблюдаване на тестото, ферментацията, с лутането, с четенето, с грижата за кваса и осъзнатото месене - от това да начертая в мислите си какво искам да направя и получа като резултат, през воденето на записки, личния ми анализ и дали у дома са доволни от хляба, който съм им поднесла.

Убедих се, че нямам магическа пръчка - има осъзнато месене! "Забъркваш там и то си става" при мен просто не работи. И три песни да изпея на тестото - отново без ефкт! Най-вече научих, че търпението е едно от най-важните неща.

Първият хляб (че и със семена... )

И като всеки начинаещ и ентусиаст, минах през онези въпроси - Това бурканче трябва ли ми? А каква тенджера? Така ли да пека? Какво брашно? Колко брашно? А шпатула (тази не ми харесва, ще си купя нова...)? Нали така правят например и хората, които обичат риболова - имат всякакви въдици, такъми и др.

Квасен арсенал

За мен всеки хляб е урок... И до ден днешен не спирам да се уча и да търся - с всяко тесто, с всеки хляб, с всяка ситуация ...

Тук събрах колекция от снимки на хлябовете ми от 2019 г., за да покажа, че човек не се ражда научен да меси с квас. Това е едно пътуване през опити, грешки, учене и желание: и ето и от мен не добре развита среда, нестабилен квас, недостатъчна ферментация, проличава и слабото ми умение за боравене с тестото, понякога успех, по-често неуспех, но всеки път с много желание: