Колко квас да сложим в тестото, част 1.

Течен квас - готов за месене

Колко квас да сложа в тестото? 

Тук ще прочетете за: квас, пекарски процент, сол, хидратация, фактори като температура, сезон и вида брашно, пропорции при захранване на кваса и др. 

Преди няколко дни подарих квас на една дама. Говорим си за кваса - режим, хранене и др. И накрая тя ме попита: „Всичко добре, но колко квас да сложа, ако искам да замеся тесто?“

Отговорът ми беше, че най-сигурният подход за начинаещи е да се придържат към рецептата. Авторът е изчислил, месил, писал, преработвал, месил отново и е стигнал до работеща версия. 

Другият отговор - изчисляваме сами. В този случай е добре да познаваме кваса, неговата специфичност, брашното, процесите и др. 

И така, тази математика работи малко по-различно от традиционната математика. Дори 2 + 2 = 4 при кваса изглежда другояче. В света на кваса количествата квас, вода, сол се изчисляват като процент от брашното. Може би звучи сложно, но истината е, че прави нещата по-лесни. Какво имам предвид? 
 

Baker’s percentage 

Пекарският процент е метод, при който всички съставки се изразяват като процент от брашното. Т.е. ще виждате съставките в проценти (а не например  1 ч.ч., 1 к.ч. и др.) 

Това позволява:
  • лесно мащабиране на рецепти (работа с малки или големи количества тесто - т.е. вие можете да си изчислите количествата спрямо вашите нужди) 
  • сравняване на различни формули (например колко вода има в една рецепта спрямо друга) 
  • бърза промяна само на една съставка (например водата)
Основен принцип: брашното = 100%

Общоприетата формула е:
Пекарски процент = (теглото на съставката / теглото на брашното) × 100

Колко квас да сложим в тестото?

Квасът е естественият набухвател в тестото. Той осигурява надигането (бухването на тестото), допринася за вкуса и аромата на готовото печиво и прави хляба по-лесно усвоим - всичко това благодарение на ферментацията. Колко квас да сложим зависи от: 
  • самата рецепта
  • температурата (вкл. и сезона)
  • вида тесто (в някои теста има по-голямо количество квас например) 
  • целта (или печивото, което искаме да приготвим, вкуса и др.) 
Обичайно в тестото добавяме 20% квас. 

Има методи (като например на немския пекар Луц Гайслер), при които се слага много малко квас в тестото, съответно и самата ферментация е по-продължителна. 

Разбира се, можем да използваме за тестото и 25%, и 30%, и 50%, и 60% квас - това зависи и от рецептата, а ако самите ние искаме да си направим рецептата, е добре да познаваме кваса и да имаме опит с него. 

Температурата, както и сезонът, оказва влияние: в топлото време можем да намалим кваса, а в студеното - да увеличим  (например да използваме 30% квас). Повече квас - по-бърза ферментация. Трябва да споменем и вида тесто или печиво - дали е пица, дали е обогатено тесто, дали е хляб, дали е пълнозърнест хляб. И не на последно място - дали става дума за остатъчен квас, който не използваме за набухвател, а като готова смес от вода и брашно, и като цяло в рецептите има сода, бакпулвер или и двете. 

Да отворим една скоба относно кваса: 
При квас 100% хидратация - количествата вода и брашно са равни. Например: 130 г течен квас съдържа 10 г квас + 60 г вода + 60 г брашно
При квас с 50% хидратация -  брашното е два пъти повече от водата. Например: 130 г твърд квас съдържа 10 г твърд квас + 40 г вода + 80 г брашно

Хидратация: 

Това е съотношението вода/брашно, изразено в проценти. 

Както при солта, когато изчисляваме хидратацията, ще вземем предвид и количеството брашно в кваса ни.

Водата е изключително важна, тъй като активира ензимите в брашното и като цяло позволява самото случване на ферментацията.

Можем да заменим водата в тестото с: кисело мляко, прясно мляко, сок от морков, кефир, бира, боза и др. Те ще влияят различно на тестото, носейки своите особености, но нека не забравяме, че те съдържат вода. 

Важна е и температурата на самата вода. В летните месеци използвам ледена вода, за да избегна прекомерно бърза ферментация. Тъй като това важи и за брашното - лятото често прибирам пакета с брашно в хладилника за кратко, преди да започна да меся тестото за хляб, питки и др. 

Сол: 

Стандартно солта е 2%. Тук обаче вземаме предвид общото количество брашно (брашното за тестото и брашното в кваса) - това е така, защото солта влияе на ферментацията и съобразяваме цялото количество брашно, което ферментира. 

Но има рецепти, в които солта е повече (например 3%) или по-малко (1.5%). 
 
Освен, че допринася за вкуса, солта забавя ферментацията, а също така влияе и на структурата на тестото. В момента, в който добавите солта в тестото, ще забележите и неговата промяна  - тестото е "по-подредено", по-стегнато. 

Това, което искам да добавя тук относно месенето с квас, е: когато месим с квас не добавяме повече брашно от подаденото количество в рецептата, точно по тази причина - в рецептата е изчислено колко сол спрямо брашното. Моят опит показва, че по-добре да започнем с по-малко количество вода (от посоченото в рецетата).  

______________________________________________________________________________

Какво да съобразим: 
  • Количеството квас: колкото повече квас в тестото - толкова по-бърза е ферментация (или по-кратко време за втасване). Обикновено тестата с много съдържание на квас не преминават ретардация на студено. 
  • Видът брашно - бяло, пълнозърнесто,  ръжено и др. Всяко едно от тях има своите специфики, състав и поведение в тестото. 
  • Рецептата - какви съставки, количества и насоки има в нея 
  • Течност в тестото - както споменах по-горе, те влияят различно на тестото и ферментацията
  • Температура - знаем, че тя е много важна за тестото и протичане на ферментацията. При по-висока температура ферментацията протича по-бързо, при ниска температура ферментацията се забавя. Оптимална температура за хляб е около 23°С-25°С. За ръжен хляб - температурата е по-висока. Обогатените теста също се влияят от температурата. Не трябва да забравяме и температурата на самото тесто, както и температурата на водата и брашното при замесване.
Полезно: 
Ако не ви се смята или не ви се отваря таблица в Excel, има готови онлайн калкулатори. Ето един такъв: Bread Hydration and Conversion Calculator


Примери: 

Хляб с 1000 г брашно и 20% течен квас (квас 100% хидратация) 

Квас:  1000 х 20%= 200    200 г квас.

Сол: 2% сол или 1100 х 2%=22    22 г сол 

Вода: за да изчислим общата хидратация, ще съобразим и количеството вода в кваса, в нашия случай това са 100 г вода. Ако искаме да направим хляб с:

1) 60% хидратация, тогава: 
1100 г (брашно) х 60% = 660     660 г вода
Вече имаме вода 100 г от кваса, така че в тестото ще добавим 560 г

2) 70% хидратация, тогава: 
1100 г (брашно) х 70% = 770     770 г вода, имаме вече 100 г от кваса, така че в тестото ще добавим 670 г вода.


Хляб с 500 г брашно и 50% течен квас

Квас: 500 х 50% = 250     250 г квас (в които имаме 125 г вода и 125 г брашно) 

Ще сложим 2% сол: 625 г брашно х 2%= 12.5 г 

Да направим този хляб с хидратация 75%. 

Тогава:
625 х 75%= 468.75 г вода, вече имаме 125 г в кваса, така че в тестото ще добавим 468.75-125=343.75 г 

Ето пример как да изчислим количествата, когато имаме съставките в проценти:

Съставка / процент За 500 г брашно За 1200 г брашно
Брашно 500 г 1200 г
Квас 100% хидратация (25%) 500 × 25/100 = 125 г 1200 × 25/100 = 300 г
Брашно в кваса 125 ÷ 2 = 62.5 г 300 ÷ 2 = 150 г
Вода в кваса 125 ÷ 2 = 62.5 г 300 ÷ 2 = 150 г
Общо количество брашно 500 + 62.5 = 562.5 г 1200 + 150 = 1350 г
Общо количество вода (70%) 562.5 × 70/100 = 393.75 г 1350 × 70/100 = 945 г
Количество вода за добавяне 393.75 − 62.5 = 331.25 г 945 − 150 = 795 г
Сол (2%) 562.5 × 2/100 = 11.25 г 1350 × 2/100 = 27 г



Рецепти: 

Коментари

Популярни публикации